* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, дор два близнакa,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане.
За нищо не се скарали,
за нищо и никакво -
нивята с въжа мерили,
чаири с тънки синджири,
парите с кантар мерили.
За нищо ни се скарали,
най-подир са се скарали
за два ми коня хранени,
за два ми сиви сокола.
Конете като деляха -
един за други цвилеха.
Соколи като деляха -
един за други пищяха.
Павел в ливади отиде
да пасе коне хранени
и двата сиви сокола.
Той на Петранка поръча:
- Петранке, булка хубава,
зарана рано да станеш,
паунка да си заколиш,
хубави манджи да сготвиш,
във тях отрова да сложиш.
Тогаз повикай братчето,
братчето, холан, Петърчо,
да яде, да се отрови,
бащино тежко имане -
за нас всичкото да остане!
Петранка, булка хубава,
тя си е умна, разумна,
хубави гостби сготвила
и си Петърча повика,
и на Петърча казала:
- Петърчо, девер най-малък,
да знаеш, буля, да знаеш,
батьо ти какво поръча,
хубави манджи да сготвя
и в тях отрова да сложа
да ядеш, да се отровиш.
Жив се на мъртъв престори,
аз ще се с черно забрадя,
тебе със бяло покрия,
батьо ти, кат се завърне,
дано му жалба дожалей
и тебе жив да остави.
Павел в ливади стоеше,
хранени коне пасеше
и двата сиви сокола.
Орел се над тях виеше.
Кат го соколи видяха,
те се в гарвана спуснаха.
Гарванът пищи и плаче:
- Проклета да е майка ми,
три пъти мъти в година,
едно ми братче не измъти
да ходим, да се отърваме,
като тез два ми сокола!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015