* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, дор два близнака,
Петър и Павел двамата.
Бащино тежко имане -
парите с кантар теглили,
нивите с сиджим мерили,
ливади - с тежки синджири.
За нищо не се скарали,
най-подир са се скарали
за два ми коня хранени,
за два ми сиви сокола.
Конете, като деляха,
един за други цвилеха;
соколи, като деляха,
един за други пищяха.
Петър си в къщи отиде,
Петър Малушки думаше:
- Малушке, булка хубава,
ази ще ида, Малушке,
нивите да си обходя,
а тебе, либе, поръчвам -
да сготвиш гостби хубави,
вътре отрова да сложиш,
Павела да си отровиш,
всичкото имане за нас да остане.
Петър си конче възседна
и в ливадите отиде.
Неговата булка Малушка,
тя си на Павел думала:
- Драгинко ле, драги Павеле,
какво ми бате ти заръча -
да наготвя гостби хубави,
Павелчо, да те отровя,
всичкото имане на нас да остане.
На висок чардак да легнеш,
със бяло платно ще те покрия
и с росни цветя накитя.
Бате ти, кат се върне,
дано се жалби нажали.
Като си Петър заминал,
пуснал си конче да пасе,
а той под сянка полегна,
под едно дърво делено.
Кога в небето погледна -
две орлета летяха,
летяха и се разделиха.
Над тях се вие сив сокол.
Той си орлето нападна,
орлето жално пискаше:
- Де да си, братче, да дойдеш,
от сокол да ме отървеш!
Скоро се орлето завърна
и на брата си помогна.
Тогаз се е Петър натъжил,
за своя брат Павелчо,
бърже се назад повърна.
Като в двори влезе,
Малушка, булка хубава,
тя си Петра посрещна
с черна забрадка на глава.
Петър Малушки думаше:
- Малушке, булка хубава,
аз ку ти рекох на шега,
защо го хвана наистина?!
Тогаз си на чардак отиде
и си платното повдигна,
и си Павела прегърна,
и на Павела думаше:
- Павеле, братец по-малък,
халал да ти са конете,
конете, още сиви соколи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015