* * *

Делба на двама братя

Двама братя близнака,
те си се делба делили,
Петър и Павел двамата.
Всичко си по равно делили,
ниви и още ливади
с тънки синджири мериле,
лозето ред по ред броиле.
Само ми два коня хранени
и два сиви соколе,
не можали да разделят.
Ако конете разделят,
един за друг ще цвилат,
ако соколи разделят,
един за друг ще пищят.
Петър на булка думаше:
- Булке Петрано, Петрано,
азе на гора ще ида,
дървета да си изброя,
ти хубави гостби да сготвиш,
отрова в тях да сложиш,
та брат ми да отровиш,
всичко за назе да остане.
Петър отиде у гора,
орел си високо летеше,
младо соколче гонеше,
сокол си жално пищеше
и люто майка кълнеше:
- Проклета да, си майчице,
толако лето големо,
три пъти да си мътила,
едно ми братче не отчува
и аз помощ да видя!
Петър си соколче заслуша
и му жалба дожале.
Назад се бърже повърна,
та брата си да отърве.
Нали Петрана й разумна,
разумна, още умна,
тя си деверу всичко разправи
и го помоли жив на мъртъв,
самичък да се престори.
С платно го бяло покрила,
факли-свещи запалила.
Петър при Павел дохожда,
над него се навежда
и силно брат си прегърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015