* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, двама близнака,
Петър и Павел двамата -
бащино тежко имане;
всичку по равно делиха,
нивята с дюлюм делиха,
ливади с тънки синджири,
лозята ред по ред делиха -
за нищо ни се скараха.
Не можаха да си разделят
дор два ми коня хранени
и два ми сиви сокола.
Петър Петранки продума:
- Петранке, мила невясто,
утре е, мари, понделник,
ази ще рано да раня,
конете ще си възседна,
соколи ще си помамя,
в росни ливади ще ида,
конете да си напаса,
соколи да си разкарам.
Нещичко ще те помоля,
помоля да го изпълниш -
и ти по-рано да станеш,
кисел си хлебец опечи,
пъстра пауна заколи,
хубави гостби исготви,
у гостби отрова ти сложи,
брата Павела отрови -
конете за нас да останат,
конете и соколите!
Сутринта, като станали,
Петър си коне възседна
и си соколи помами,
в росни ливади отиде,
конете пусна да пасат,
соколи да се разкарат.
Соколи кат' са разкарват,
орленце в небе хвъркаше,
соколи го нападнали;
соколи кат' го биеха,
орленце жално плачеше,
майка си люто кълнеше:
- Как, майко, не ми породи
братец или сестрица -
да може да ме отърве!
Кат' видя Петър таз случка,
много му Петър домиля
за брата му, за Павела;
че си конете възседна
и си соколи помами,
право си у село отиде.
Кат' си у село слиза,
и си у двори влиза,
и на Петранка думаше:
- Петранке, мила невясто,
като ти, мъри, поръчах,
дано не си го сторила!
Петранка Петру продума:
- Всичко е, мъжо, готово!
Петранка, булка разумна,
кисел си хлебец омеси,
пъстра пауна заколи,
хубави гостби наготви,
брата Павела нахрани
и всичку Петранка разказа,
какво й Петър поръчал.
Павел се мъртъв престори;
с бяло го й платно покрила -
Петър у двори кат влиза,
викнала, та заплакала,
брата му Павел оплаква.
Петър у къщи кат влиза,
бяло си платно подига -
брата си Павел жив вижда,
прегръща и го целува,
и му конете харизва,
конете и соколите.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015