* * *

Делба на двама братя

Хранила й мама два синка,
два синка, до два близнака,
храни ги мама, отхрани,
та че ги мама задоми.
Едного викат Иванчо,
другиго викат Стоянчо.
Мама им дума думаше:
- Иванчо, и ти Стоянчо,
храних ви, мама, отхраних,
та че ва, мама, задомих,
дошло е, синко, синко льо,
бащина стока да делим,
да делим тежко имане.
Седнали делба да делят -
бялото с кринче меряха,
жълтото с кантар тегляха.
Всичко си братски делиха,
не можале да си разделят
два ата и два сокола.
Ако атове разделят,
един за други цвиляха.
Ако соколи разделят,
един за други пищяха.
Стоян Петранки думаше:
- Петрано, булка хубава,
аз ща в гората да ида,
дано лов да си уловя,
теб тука, либе, оставям,
нещо ще да те нареда -
заколи тлъсти пауни
и сготви манджи хубави,
и тури билки отровки,
пък викни, мари, брата ми,
брата ми, мари, Ивана,
хубаво да го призовеш,
дано се Иван отрови,
атове да ни останат,
атове, още соколи.
Нали й Петранка разумна,
не взела билки отровки,
та взела скумна ракия,
та го хубаво упои,
та го на двори извела,
бяло му й платно метнала,
жълта свещица запали.
Ходи си Стоян, Стояне,
не можа лов да улови.
Той се надире повърна,
под едно дърво поседна,
под една сянка дебела.
Кога във небе погледна -
едно ми сиво орлече.
Като го виде млад Стоян,
и той си пусти соколче.
Като соколче отиде,
и то си хвана орлече,
с крачка му крилца скубеше,
със чомка месо късаше.
Соколче писна заплака:
- Де да си, братко, да дойдеш,
от тука да ме отървеш,
от това сиво орлече.
Като си зачу млад Стоян,
пусти си друго соколче.
Като си хванаха орлече,
орлече писна, заплака:
- Бог да убие мойта майчица,
дето два пъти не мъти,
два пъти в една година,
и ази братец да имам,
да дойде да ме отърве
от тия сиви соколи!
Като си зачу млад Стоян,
скоро, по-скоро повика:
- Дет' сте, соколи, елате!
Пък ги в кошница натуря,
та че си у тях отиде,
отдалеч вика Петранки:
- Либе Петрано, Петранке,
дето ти, либе, заръчах,
че стори ли го, направи?
Петранка дума Стояну:
- Сторих го, либе, направих,
ето брата ти на двори,
бяло му платно на очи,
жълта му свещица във ръце.
Като го виде млад Стоян,
той си извади остър нож
в сърцето да се удари.
Петранка дума Стояну:
- Недей са, либе, ударя,
ами да викнем, да викнем,
да викнем до девет попа
и още селски кметове,
да четат два дни и три дни,
дано се Иван съживи!
Стоян Петранки думаше:
- Либе Петрано, Петранке,
ако се Иван съживи,
атове да му харижа,
атове, още соколи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015