* * *

Далеч за невеста

Под дърво седят терзии,
Добро льо, мома хубава,
терзии и куюмджии;
сини си седла виеха,
жълти си юзди лаяха.
Канят се д' идат далеко,
на Софиринка за булка,
за девойчица Маринка.
Маринка плаче, не рачи,
че било твърди далеко.
Стара я булня мирете:
- Мълчи, калино, не плачи -
тва ли се вика далеко,
за ден да идеш, да дойдеш?
Я смисли, мари, булня си,
отде е и откъде е,
от кой е пусти вилает -
през девет гори зелени,
през девет села в десето.
Га са за мен тръгнали,
вишни-череши цъфтели
и раноздрейки ябълки.
Га са със мене върнаха,
вишни-череши здреяха
и раноздрейки ябълки,
зълви й девери беряха
и на булката даваха:
- На, зобни, бульо, череши,
да си сватбата запомниш,
че каква й била весяла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013