* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Закукала сина кукувица,
та не кука, стара майка кълне:
- Натема те, мале, наскама те,
що ме даде, мале, на хайдутин,
нощка му са порти отворени,
деня му са порти затворени;
нощка ходи хайдук на опинцим,
деня ходи гръчки на папуци;
сношчи хойде, оцутра си дойде
и докара тая враня коня,
и на коня струнени дисази,
у дисази кървава кошуля,
у кошуля ръка од юнака,
у ръката од мома плетенка,
на ръката пръстен бурмалия.
Конята е като чичовата,
кошулята като братова ми,
плетенката като снашина ми,
я пръстено като сестрино ми.
Дури дума, дума да додума,
довтасая братови й момци,
та на Янга они говорея:
- Айде, Янго, дома да идеме,
да идеме, брат ти ке се жени!
Я Янга на момци говореше:
- Почекайте, братови ми момци,
да си усукам тънка баница,
да си замеся бела погача.
Я момци на Янга говорея:
- Айде, айде, тамо ке си месиш,
там ке месиш бела погача,
там ке усукаш тенка баница.
Навървила тенка Ангелина,
навървила с братови й момци,
ходи, ходи низ то пусто поле,
Янга слуша тъпани да тупат.
Ка пристигна в братови на двори -
не сватба било, туку умирачка.
Жива го йе она прегърнала,
мъртва са я од брат отделили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013