* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви, булка върви из гора зелена,
като върви жално, милно плаче:
- Черней, горо, черней, сестро,
двама да чернеем,
ти за твойто листе, сестро,
аз за мойта младост.
Тебе те е, горо сестро,
слана осланила,
мене ме е, горо сестро,
майка оженила.
За един хайдутин, едно лудо-младо.
Денем ходи, горо сестро,
из гора зелена,
нощем ходи, горо сестро,
из широки друми.
Армаган ми носи, горо,
все човешки глави.
Снощи вечер ми донесе
бащина ми глава.
Бащина ми глава, горо,
братова ми ръка.
Аз я познах, горо сестро,
по златния пръстен.
Черней, горо, черней, сестро,
двама да чернеем,
твойто листе, горо сестро,
пак ще да покара,
мойта младост, горо сестро,
няма да се върне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013