* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Разболя се млад Божил,
млад Божил, млада войвода.
Лежал Божил цели ми девет години.
Роднините го изоставили,
достовете го забравили.
Милица, Божилова сестрица,
тя си по двор ходеше,
дребни си сълзи ронеше.
От де я съгледа Божил,
и на Милица думаше:
- Милице, вярна сестрице,
ти като по двор ходеше,
защо си сълзи ронеше?
Дали ти е, сестро, додяло,
бати си болен да гледаш,
кървави кърпи да переш,
кървави и мехлемени?
Милица бати си думаше:
- Не ми е, бате, додяло,
тебе болен да гледам,
кървави кърпи да пера,
кървави и мехлемени.
Най ми е, бате, додяло,
посред нощ порти да отварям,
хайдушки коне да разхождам,
кървави саби да трия
и турски глави да крия.
Това ми е, бате, додяло!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013