* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Де кукува сива кукувица?
- Горе, горе в Губичя планина.
Не е била сива кукувица,
хем е била, бре, млада невяста,
песни пее, песни не допява,
хем си кълне нехина си майка:
- Анатема, моя стара мале,
дет ме роди, да ме не родеше.
Дет ме даде, да ме не дадеше,
назър харо, назър кеседжийо,
деня лежи под дебели сенки,
нощя чува пъте и друмове,
та си коли клетите путници.
Една вечер Хатиме кадъна
седяла е и сълзи роняла,
той порука вънка на вратата.
Га излезе Хатиме кадъна,
ле хи носи човешка ръчица,
на ръката пръстен язалия,
на пръстени имаше писано -
мойто име и братовото ми.
- Щу ти стори мойто малко братче,
та погуби мойто малко братче?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013