* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Ветре горнянино, и ти, долнянино,
вейте ме, ветрове, не молете ме,
вейте ме, не молете ме на голяма нива,
на голяма нива, на бяла пшеница,
сама ще се моля майце въз ядове,
майце въз ядове, тейко въз кахъри,
че ме не дадоха където съм искала,
ами ме дадоха на лудо-младо!
Цели нощи ходи,
сутрин, като си дойде,
в дисагите човешка глава,
човешка глава и ръка,
и на ръката на малко пръстче,
на малко пръстче малко пръстенче,
и на пръстенчето писмо написано,
че е бил моят братец!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013