* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Не вей, ветре ле, не вей,
не вей, ле, не люляй ме,
не вей, не люляй ме,
сама си се, ле, люлям,
сама си се, ле, люлям
от моята, ле, майка,
от моята майка
и от моя баща,
оти ме са дали
на харо, на старо,
на зъл арамия,
на зъл кеседжия.
Денем му са, ветре,
порти заключени,
нощем му са, ветре,
порти разтворени.
Снощи ми е дошел
късно, по вечере,
и ми е докарал
кървава кошуля.
В кошулята, ветре,
една десна ръка,
на ръката, ветре,
пръстен бурмалия,
ръката мязаше,
като братова ми,
пръстена мязаше,
като снахино ми.
Яз му велям, ветре:
"К' ида, любе, к' ида
брат ми да си вида."
А той си ми вели:
"Иди, иди, Яно,
ако идеш, Яно,
дома да не дойдеш!"
Не го ослушах, ветре,
станах, та отидох,
какво да си вида -
моя милен братец,
ем без руса глава,
ем без десна ръка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013