* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви, булка върви низ гора зелена.
Като върви, жално милно плаче:
- Черней, горо, черней, сестро,
двама да черенеем -
ти за твоята шума горо,
аз за моята младост.
Твоята шума, горо сестро,
пак ще се разлисти,
моята младост, горо сестро,
няма да се върне.
Мен ме майка даде, горо,
на богата къща.
На богата къща, горо,
на завяно либе.
Денем му са, горо моя,
порти затворени;
нощем му са, горо моя,
порти отворени.
Нощем ходи, горо сестро,
низ низам касаба.
Снощи вечер дойде, горо,
коня уморена,
на коня му, горо моя,
кървави дисаги,
във дисаги, горо моя,
братова ми ръка.
Аз си фатих, горо моя,
да си викам.
Той ми вели, горо моя:
"Мълчи, либе, немой викай,
тъмно беше - не се познахме,
тясно беше - не се разминахме!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013