* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двори ходеше,
ситни си сълзи ронеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, всевишни Господьо,
вече ми, Боже, омръзна,
търговски пари да броя,
кървави ризи да пера,
ръждиви ножове да трия,
юнашки глави да крия!
Таман Грозданка това продума,
Велю из пътя минава,
минава, на Грозданка думаше:
- Хайде ми, Грозданке, пристани!...
Грозданка дума на Велю:
- Малко ме, Вельо, почакай,
да си детето занеса,
занеса, още залъжа,
с две дюли, до две неранзи.
Тя си детето занесе
и си на Велю пристана.
Мина се малко, не много
и ето, че Стоян си пристига,
пристига, на порта чука:
- Грозданке, либе, Грозданке,
ела ми порти отвори!
Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
аз ти детето разнасям.
Стана ми вече два деня,
откак Грозданка пристана
на Велю, младо търговче.
Стоян се на конче метна
и си на конче продума:
- Конче ле, вихругонче,
търчи да търчим -
дано ги, конче, достигнем.
Ако ги, конче, достигнем -
краката ти ще посребря;
ако ги, конче, не достигнем -
главата ти ще отрежа!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013