* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Проклета да бидеш, мале,
що ме мене даде, (2)
много надалеко,
толкоз надалеко,
покрай черна вода, (2)
покрай мътна вода, (2)
на девет души бракя, (2)
турски харамии,
върли арамии,
а моето момче -
върли кеседжия.
Весден му са, мила мале,
порти затворени,
са нощ му са,
порти отворени.
Снощи ойде,
от сутра си дойде
и докара
големо богатство,
пълно вов дисаги.
Видя, що да видя,
кървави ризи (2)
и от юнак ръка.
По ръката
пръстен бурмалия,
вов ръката
до руса плетенка,
на ръката
пръстен бурмалия,
на пръстена -
име написано.
До плетенка
от дете капичка,
все си е кървава.
Видох, що да вида -
ризата на татко,
ръката е
на моето братче.
Пръстенчето, мале, майко,
на моята снаха,
имената
на моите сестри,
капичката -
на мойто внученце.
Видох, що да вида -
на накъде да хвана,
видох, що да вида -
и от всички
нишане докарало...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013