* * *

Момък се бори с мечка

Събрали ми се, отбрали
все одбор юнаци
със засукани мустаци,
като сиви котаци.
Един си други думаха:
- Де да е мечка, де да дойде,
с мечка да се набориме!
Где ги е зачула мечката
през две планини в едно дере,
ялова ми крава ядеше,
черна ми кръв пиеше.
Стоян на меца думаше:
- Мецо ле, мецо мецано,
девет години ще стане
откакто сме другарували,
наедно стадото пазили,
рядка попара сърбали.
Не сме се, мецо, борили,
я хайде, да се преборим.
Ако ме, мецо, надвиеш,
стадото ще ти харижа,
стадото с полугаря.
Ако те, мецо, надвия,
живичка ще те одера,
кожата ще ти напълня
с три годишен бузалък.
Бре, че се кауш хванали,
борили се що се борили -
два дни и три нощи.
Стоян се жално провикнал
от връх Стара планина:
- Майно ле, стара майчице,
кучката да ми проводиш,
кучката съботницата,
кучката яловица.
Не ми мечката дотегна,
най ми мечето дотегна,
че ми краката ядеше
и черна ми кръв пиеше.
Като го е зачула майка му,
че му е кучката проводи,
кучка яловица,
кучка съботница,
тя си мечето прогони.
Стоян се люто разсърди,
че си мечка повдигна
и си мечка в земя удари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014