* * *

Поръки на болен войвода по кончето му

Разболял ми се млад Стоян,
на Ирин Пирин планина,
на хайдушката равнина.
Та няма никой при Стоян
освен Бога и конче,
и едно пъстро пиленце -
с крила му сянка пазеше,
с уста му вода носеше.
Стоян на конче думаше:
- Конче ле, мое, хранено,
моли се, конче, на Бога
лятото да е кишовно,
зимата да е снеговита,
да ти юлара прогние,
юлара, конче, юздата,
че ти да отидеш, конче ле,
на къщи, конче, вратници,
веднъж и дваж да изцвилиш.
Ако излезе, конче ле,
моето булче хубаво,
горе си чини главата,
да не ти хване юздата,
та не ти знае устата,
евтино ще те продаде -
за белило, и за червило.
Ако излезе, конче ле,
моята стара майчица
долу си чини главата,
тя да ти хване юздата,
че тя ти знае цената,
та скъпо ще те продаде,
че да изгледа, конче ле,
моите четири сираци!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013