* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Мама Стоене думаше:
- Стоене, синко Стоене,
защо си толкоз посърнал
на врано конче до грива,
а конче до черна земя?
Стоян мамо бе думаше:
- Макар си майка мащеха
на тебе, мамо, ще кажа -
заборчах, мамо, задължнях
петдесет и пет хиляди.
Петтях ги имах, дадох ги,
петдесет нямам да дам.
Чудя се, мамо, мая се
какво да дадем, продадем,
борчове да си изплатя...
Да продам, мамо, нивята,
от храна ще се отървем.
Да продам, мамо, децата,
децата дребни, глупави,
едно за друго милеят.
А най съм, мамо, намислил,
да продам, мамо, булката,
булката бяла Калинка!
Мама му дума: - Стоене,
ти имаш вуйчо чорбаджи,
долу ми, в долна Добруджа -
или му, синко, поискай,
поискай пари във заем.
Че стана Стоян, отиде
при вуйчо си Тодора.
Вуйчо му дума Стоена:
- Стоене, момче сестрино,
аз ще дам пари във заем,
ти ще си заложиш булката,
дорде си борчове наплатиш,
булката да ми слугува.
Стоян си назад повърна
и на Калинка думаше:
- Я хайде, хайде, Калинке,
хай на пазаря да идем,
да идем, да те продадем,
борчове да си изплатя.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настана поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Седнали да си починат,
по малко хлебец да хапнат,
студена вода да сръбнат,
ей отдолу иде турчина.
Турчин Стоене думаше:
- Къде си повел Калинка,
Калинка булка хубава?
Стоян на турчин думаше:
- Калинка на пазар ще карам,
борчове да си наплатя.
Турчина дума Стоене:
- Я на ти, шиник, жълтици и
Калинка при мене остави.
Турчин Калинка думаше:
- Калинке, бяла българко,
помниш ли, Калинке, знаеш ли
имала ли си мил братец
и да го видиш ще ли го позна?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010