* * *

Войник на сватбата на жена си

Стояна войник писали,
да ходи, да войникува.
Остави булче в черквата -
венчано, недовенчано
и още неармасано.
Булче през було продума:
- Постой, Стояне, почакай,
да вляза в долна градинка,
да скъна цвете размирно,
размирно и разговорно,
да сторя китка размирна,
размирна и разговорна.
Денем я носи в пазва,
вечер я туряй на роса.
Га ти китката увехне -
да знаеш, че се оглавих;
га ти пръстенът синяса -
да знаеш, че се оженя.
Носил е Стоян китката,
носил я и я поглеждал.
Денем я носил в пазва,
вечер я турел на роса.
Една сутрин, в неделя,
га си китката погледна,
тя му китката повяхна
и пръстенът му синяса,
тя се булчето ожени...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011