* * *

Войник на сватбата на жена си

Снощи си писмо пристигна,
от царя и от везиря,
млади момчета да пишат.
Писали, кого писали,
Стояна напред писали,
че му е тънка снагата
и му е бяло лицето,
и му е дълъг перчема,
ще му прилича знамето.
Майка му пита месила,
баща му конче гласил,
буля му вода преляла,
стрина му перчем решила,
булка му китка кичила,
кичила и наричала:
- На ти, Стояне, таз китка,
денем я носи на чело,
нощем я туряй във вода,
когато китката повехне -
до тогава ще съм аз твоя!
Па тръгна Стоян, замина,
девет години китка на чело носил,
нощя китка във вода турял,
на десетата година изсъхнала.
Стоян си гатанки гатаеше
и на негови войници,
той си гатанки казваше:
- Имам си дома ябълка
и все цъфти, но не върже,
а сега съвсем издъхна!
Никой му гатанка не отгатна,
само му главният каза:
- Досега те булка чакаше,
а сега се оженила!
Стоян си коня яхнал
и си през лозята минал,
баща му лозе режеше,
Стоян му дума, продума:
- Помага ти Бог, старче,
защо режеш в неделя,
дали го режеш да роди,
дали го режеш да изсъхне?
Баща му тихо продума:
- Не го режа да роди,
а най го режа да изсъхне,
че имам син войник,
досега го булка чакаше,
а днеска й е сватбата.
Отишел Стоян у тях си,
майка му платно тъчеше.
- Помага ти Бог, старице,
защо тъчеш в неделя,
дали го тъчеш да носиш,
дали го тъчеш за покров?
- Не го тъка, да го нося,
най го тъка за покров,
имам си син войник,
досега булка го чакаше,
а днес й е сватбата.
Стоян си коня яхна,
и си на сватба отиде.
Дойде ред Стоян да дарят,
кат се навела булката,
ръка да му целува,
венчалният пръстен познала
и се в него хванала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011