* * *

Войник на сватбата на жена си

Сноще се Иве оженило,
от сутре му три писма стигная
по първо пише войник да иде,
у второ пише дете да кръщава,
у трето пише булка да венчава.
Майка му тихо проговаря:
- Ти че идеш войник да си служиш,
мили татко че иде да венчава,
а мила сестра ще иде да кръщава.
Майка му терци плетеше,
а сестра му турте месеше,
а татко му пари броеше,
броеше и надброеше.
Либе по бостан шеташе,
росна му китка береше,
береше и наричаше:
- Либе ле, либе Йоване,
дорде е китка весела,
дотога, либе, че чакам.
Ка си, либи, отидеш
на царя че се помолиш -
стъклена чаша да даде,
китка у чаша да туриш,
заран вечер с вино че поливаш,
а у пладне с люта ракия.
Китка карала три години
и китка е повехнала.
Иван се много уилил.
Съгледа го царица Елена,
та на царя тихо проговаря:
- Я попитай Йована премлад войник,
защо се е толко уилил!
И царя си Иван попитал.
Защо се е толко умислил,
умислил, още уилил.
А той си му тихо проговаря:
- Снощи съм си писмо получил,
че мойта майка тежко болна.
И тогай му царя проговаря:
- Я улезни у хладни яхъре,
та си земи най-бързата коня,
та да идеш, майка да си видиш.
Ка отиде Иве у дворове,
нему се е лебе оженило.
Ама Иве го никой не позна,
па улезна Иве у софрата.
Кога булка дари да се дава
сите дари и войнико дари.
Войнико подари неговио си пръстен.
Ка погледна свой пръстен,
това било нейно първо либе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011