* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала макя, имала,
едного сина Стояна,
варкала макя, варкала,
варкала да го ожени,
дорде е младо зелено,
дорде му дреи прилегат,
дорде не са го войник пишали,
пишали, още земали.
Кога го макя годеше,
тогай го войник пишая,
кога му сватба правеше,
тогай го войник земая.
Пооди Стоян, поръча:
- Убаво Неда чувайте!
Неда му китка даваше
и на Стояна думаше:
- Стояне, море, Стояне
дорде ти китка весела,
дотамо тебе че чекам.
Отиде Стоян млад войник,
не седе малко, ни много,
тамън до девет години.
Седела Неда, чекала,
до осъм годин и девет месеца,
решила вече да се ожени.
Тамън се Неда ожени,
и Стоян се от война връна.
Като Стоян по път вървеше,
на пътьо сватба весела,
и на сватба Стоян кръшна,
и на трапеза Стоян седна.
Почнала Неда ръка да цалива,
дошло ред и до Стояна,
като му ръка целуна,
и по пръстен си Стоян позна,
викнала Неда да плаче:
- Стояне, море, Стояне,
много те тебе я чеках,
ала се тизе забави,
затова я се ожених!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011