Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Вградена невеста

Трима братя майстори
и дванайсти шегърти
давна ми града градяха,
давна ми града Преслава.
Тий го дене градяха,
той се ноще сриваше.

Майсторите се чудят какво да правят, "да не им идат главите" и се сдумали да сторят "вяра и клетва", да не обаждат дома,

че комуто жената
дойде най-напред
да донсе на мъжа си
обяда с пладнушката,
нея в града да хвърлят,
че дано се задържи...

Само Манол майстор, най-стар брат, ала най-глупав, не обадил. Жена му ранила в понеделник и с гостба покликала другарките си.

Едната й казала:
- Вещи не съм сготвила.
Другата й казала:
- Детето ще си къпя,
ти иди, си занеси
обяда с пладнушката,
ний по-сетне ще дойдем...

Манолица-Тодора се запътила сама.

Като я съгледал Манол, "сърце му се нажали, дребни сълзи оброни." На въпроса й отговорил жално:

- Не ми й обяд закъснял...
Докат' града градяхме,
пръстена си извадих,
пръстена си - мената,
и за туй се нажалих...

Манолица рекла на мъжа си:

- Ти недей се кахъри,
сал кажи де падна
пръстена ти - мената,
аз ще ти го намеря.

Влязла тя, ала братя и шегърти се спуснали да градят:

Изградили Тодора
в средата на дувара...
Тъй се града задържал
и на града кубето...

 


Шумен; зап. 1875 г. (Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. ІІІ-ІV. - СбНУ 34/1920, с. 384, № 55). М. Арнаудов отбелязва, че песента е от сбирката на Добри Войников, доставена в Етнографския музей през 1919 г. Според него "давна града" е вер. грешка от "Дивна града", а "Преслав" "ще да е късна вноска". По повод финала на песента той добавя, че "по едно старо предание в Шуменско, отзивът от старо, запустяло, срутено здание, когато викне някой: "Тодоро!" (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011