* * *

Вградена невеста

Маноил майстор мостове гради,
що деня градат - ношкя се рони,
що ношкя градат - деня се рони.
Маноил майстор дружину дума:
- Бре леле варай, мои дружина!
Айде, дружина, курбан да колим
курбан да колим, бога да молим -
бога да молим, дума да кажем:
чийо ще либе заран да рани
да ни донесе топла обеда,
него ще либе в зид да зазидем.
Кога е било заранта рано,
рано ранила Маноилица,
та им донесла топла обеда.
Ка я е видел Маноил майстор,
наднесе калпак над църни очи,
пророни сълзи до църна земня.
Взема търслига, отмери сенкя,
зазиди сенкя в вити мостове,
та ега би ще да ги направи.
Стана Маноилица, та си отиде:
доде си она дома отиде,
люто я грозно гърло заболе -
люта я грозна треска разтресе.
Па е умрела Маноилица,
та оставила Павел детенце;
она станала у мост таласъм.
Детенце плаче, млеко да цица,
стрини го лъжат, че ще да доде
негова майкя низ вити мости,
та ще го дои, и пак ще иде.
Минали еднъж край вити мости,
па извикали Маноилица:
- Маноилице, Павел ти плаче!
И покапало низ мосто млеко,
та накърмила Павел детенце.
Кога заплаче Павел детенце,
на шушуварка млеко потича,
ако го чуе Маноилица
или че окат нейни етърви.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011