 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Майстор Манол "Кънля гради" заедно с троицата си братя; деня я градили, нощя "она се сурива".
Манол сънувал "лош сън" в неделя спроти понеделник, после повикал братята си и "жално им говори": "Курбан иска тази пуста кънля."
Чудили се кого да дадат за курбан, най-после Манол предложил: "Коя ще донесе хляб на майсторите, она ще остане курбан на кънлята!"
Всички майстори "кажали на жените си" да не носят хляб, само Манол нищо не казал на своята. Манолица наготвила ручок и тръгнала с мъжкото си дете. Тя поканила и снахите си. Една рекла: "Главата ме боли"; друга: "половини (кръст) ме болит", трета - детето не й се оставяло...
Като я съгледал майстор Манол, "заронил дребни сълзи". Тя го запитала: "Защо плачеш, либе Маноле?" Той нищо не й отговорил, а я вкарал в "тая пуста кънля".
"Они си я градят, Боже, она им се смее." "Соградили я до половините, она пак се смее." Като я вградили до главата, тя разбрала, че "курбан ще остане на тая пуста кънля."
Маноилица сложила мъжкото си дете на десната цица, "то е цицало, Боже, а тя е плакала", и тъй я зазидали в кънлята...
Липуш, Дойранско - Гърция; зап. 1920 г. в София (Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. ІІІ-ІV. - СбНУ 34/1920, с. 381, № 52); според инф. "още сега капе мляко" от взиданата, и от това мляко сбирали за цяр против тежки болести; Кънлята-града (някакъв дълъг зид) се намирала близо до турското село Мишелиите, недалеч от Липуш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011