* * *

Вградена невеста

Мануил майстор града градеше,
денем гради, нощем се рони,
камък по камък, буца по буца.
Мануил майстор тихо говори
на майстори шигърците:
- Хайде сторим вяра и клетва,
вяра и клетва до булките си,
която булка най-рано стане,
да си наготви топла обяда,
наготви и го донесе -
нея ще пуснем в града Търгова,
да ми извади златния пръстен.
Най-рано рани Мануилица,
наготвила си топла обяда,
наготвила и я занесла.
Като я видял Мануил майстор,
нахлупи калпак до черни вежди
и пророни сълзи до черна земя.
Като го видя Мануилица,
тя на Мануил тихо говори:
- Ой ми та тебе, Мануил майстор,
защо си ми толкоз кахърен?
Мануил майстор тихом отговаря:
- Изтървал съм си златния прустен,
златния пръстен в града Търгова.
Мануилица тихом говори:
- Я си вържете въже и канапи,
та ме пуснете в града Търгова,
да ти извадя златния пръстен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011