* * *

Вградена невеста

Троица братя, Станке ле, градом градяха,
(градом градяха), Кемер-кюприйка;
деня я градят, нощя се сипе.
Троица братя вяра сторили,
(вяра сторили), вяра и клетва -
чието любе най-напред дойде,
него да сградят в Кемер-кюприйка.
Двамина братя на любе казали,
Павльо майсторче на любе не каза,
ами хи наръча много работа -
да ми опере бялото пране,
да ми умие до девет кила,
до девет кила бяла пшеница,
да ми окъпе мъжкото си дете
и да си сготви ручок-пладнина,
та да занесе на Павле майсторче.
Тя е свършила много работи,
и е сготвила ручок-пладнина.
И си повика нехни етърви:
- Хайде да идем, мили етърви,
ручок да носим, ручок-пладнина!
- Иди ми, иди, мила етърво,
ние сме ходили, и сме се върнали!
И Станка отиде ручок да носи.
Кога я видя Павльо майсторче,
той взе да плаче, тя си го пита:
- Защо ми плачеш, Павльо, любе ле?
- Как да не плача, аз си упуснах
пръстен меновник, пръстен венчален;
я се наведи, та го извади!
Станка е хитра, хитра-разумна,
тя си се сети, но що да стори -
тя се наведе пръстен да вади,
тровица братя Станка сградиха,
(Станка сградиха) в Кемер кюприйка.
Станка се моли (Павлю майсторче):
- Павльо майсторче, първо венчило,
я ми остави малко прозорче
да си нахраням мъжкото дете!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011