* * *

Венчавай, попе, недовенчавай

Чудно ми е чудо станало.
Где й туй чудо станало -
долу ми, в долна Трявна,
във тревненските колиби,
във туй ми село Бижувци.
Там има моми хубави;
хубава, коя е хубава,
хубава е Райна Кънчева.
Малко бе мома ходила,
много ергени любила.
Нали я майка й сгодява,
за друго момче незнайно,
незнайно, още далечно,
ала го Райна не рачи.
Думали я, придумвали я,
ах, че се Райна принуди,
в петък са годеж правили,
в неделя сватба ще правят.
В неделя, кат се е съмнало,
и си сватбари дойдоха,
Райна не иска да излезе,
пред кума да се поклони,
пред кума и пред кумата,
и пред малкото деверче.
Думали я, придумвали я,
ах че се Райна придума.
Като в черква отишли,
отишли да се венчават,
Райна попове думаше:
- Венчавай, попе, венчавай,
венчавай, недовенчавай!
Три дни ще Кольо да водя
и пак ще го оставя -
Кольо Бонева ще взема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012