* * *

Слънце гледа еврейска сватба

Слънце си майка сборува:
- Зарана, слънце, заходай,
да не те кълнет аргати,
аргати, сину, на поле,
дървари, сину, на гора!
Я слънце й вели, говори:
- Зарана, мале, захождам,
зарана, мале, зарана,
да не ме кълнет аргати,
аргати, мале, на поле,
дървари, мале, на гора.
На пъту съм се забавил,
мъра съм сеир починил.
Евреин сватба чинише,
та са заклали, мале ле,
до триста агънца млади,
та не им, мале, стигнало.
Те са заклали, мале ле,
до триста овни големи,
та па не им стигнало
Та са заклали, мале ле,
едничок Стоян на майка,
на девет сестри големи.
И га викнаха, мале ле,
гласи им биха на неби,
сълзи им биха на поле:
"Стояне, братко Стояне!",
кървава река протекло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011