* * *

Сирак изорава имане

Остава Начо сираче,
сираче от пеленаче,
на чичо си да робува,
на стринка си да слугува.
Раснал ми Начо, пораснал,
станал на двайсет години.
Един ден свети Великден,
всички на хоро отиват,
пък Начо горко сираче
запрегна сиви биволи
и на нивата отиде.
Изкара бразда и повтори,
и се към слънце обърна,
и се на Бога помоли:
- Божне ле, мили Господи,
я дай ми, Божне, помогни,
да ми се счупи ралото,
яз да си в село отида,
със моми да се видя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012