* * *

Майка превръща сина си в змей

Петкани стара свекърва,
Петкани била душманка,
че е циганки питала
да дадат биле омразно,
да си Петкана омрази
от първо либе Стояна.
Циганки баби думаха:
- Бабо ле, старо бабичко,
немаме биле омразно,
имаме биле зъмино,
ами го скъпо даваме -
за една риза свилена,
за един китен рованик.
Петканината свекърва
взе Петканина рованик
и взе й риза свилена,
на циганки го удаде,
и циганки й дадоха,
дадоха биле зъмино.
И циганки са излезле,
па са Петкана срещнале,
та па Петкани казаха:
- Мари, хубава Петкано,
когато бъде нощеска,
кога си легнеш, Петкано,
при първо либе Стояна,
ако си легаш отлево,
сеги да легнеш отдесно -
твоята стара свекърва
ще да те нощес полее
със това биле зъмино.
И Петкана ги послуша.
Кога е било вечерта,
Петкана каже Стояну:
- А бре, Стоене, Стоене,
туй е девета година,
как сме се, либе, узеле,
от сърце рожба немаме;
хайде возглаве мениме,
дано си челяд родиме.
И Стоян си я послуша,
та си возглаве мениха.
Кога станало посред нощ,
дошла Петкани свекърва
Петкана да си полее.
Не е Петкана поляла,
но е поляла сина си,
сина си, сина Стояна.
Кога е било зарана,
то се е махла събрала
та си Петкана питаха:
- Че къдя е млад Стоян!
А Петкана им говори:
- Стоян си лежи в одъра,
идете да го видите!
Като са влезли комшии,
Стояна да си походат,
до половин бе млад Стоян,
от половин бе зелен смок.
Па са Стояна вдигнале,
та го на двора изнеле.
Децата пищят от него,
кучета лаят на него.
Комшие казват майци му:
- Ти, Стоянова майко ле,
я си стомна отполей,
я си Стояна дополей,
да ни децата не плаши.
Стояновата майчица
не зная да го нецери,
ями стомна дополя -
стана свършен зелен смок.
Петкана го задяна,
задяна и го занесе
в бащина си държава,
до голямата грамада.
Всяка е заран ходила,
с прясно го мляко поила.
Кога таз заран отиде,
нема Стояна да дойде,
да дойде да го напои.
Тя си викнала да плаче:
- А бре, Стоене, Стоене,
как ще без тебе да седа?!
То се е Богу смилило,
та е излязла змиица,
змиица, златоглавица,
та па Петкани продума:
- Мари, хубава Петкано,
видиш ли Стара планина,
по нея билки всякакви,
иди ги, мари, набери
врътика и куманика,
синята горска тентява,
от дива коза вити рог,
от преперица крилете,
та па го вари посред нощ
и дойди, та полей Стояна.
И Петкана е отишла
на връх, на Стара планина.
Събрала билки, корени,
па е билките варила
и при грамада отишла,
викнала, та заплакала.
Стоян навънка излезе
и Петкана го поляла,
та си млад Стоян оздрави,
та па дома си отиде,
па е майка си запалил,
та е до три дни горяла -
да види мало, голямо,
каква е била душманка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011