* * *

Майка превръща сина си в змей

Рада ми, булка хубава,
тя си платното сновеше
с нейната стара свекърва.
Циганки из село ходеха,
циганки, многознайненки.
Радина стара свекърва,
тя си циганки повика,
пък Рада за вода проводи.
Тя на циганки думаше:
- Циганки, многознайненки,
вий, като много ходите,
знайте ли билки разделни,
да разделим Рада от Иван?
Докато се Рада върнала,
циганки билките дали
и от вратника излизат,
Рада им пътя чакала.
Циганки, многознайненки,
те си една друга думаха:
- Толкоз сме из село ходили,
туй чудо не сме видяли,
никой път не ни й чакал!
Хайде на Рада да кажем,
да си мястото смени.
Едната вода ще пие,
другата ще й разправя.
И тъй са, холам, сторили.
- Радо льо, булка хубава,
твоята стара свекърва,
тя ни, Радо льо, накара,
да ти магия направим,
да те от Иван разделим.
Довечера, като си лягате,
да си мястото смените.
Седнали, вечеряли,
постлали да си лягат.
Рада на Иван думаше:
- Хай да си мястото смениме.
И те са си мястото сменили.
Петлите като пропели,
Иван на Рада думаше:
- Радо льо, булка хубава,
стани ми ламба запали,
да не се, Радо, уплашиш...
От кръста нагоре съм човек,
а пък надолу пъстър смок.
И се през прага провлече
и си змейски изсвири.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011