* * *

Майка превръща сина си в змей

Стоян Петранка думаше:
- Петрано, булка хубава,
Петранке, първо венчило,
станало е девет години
откак сме се взели, венчали
не съм те виждал кахърна.
Де къде ходиш, все пееш,
все пееш, мари, все свириш.
Ниня си много кахърна,
защо си, мари, плакала?
Дали си гладна и жадна,
дали си гола и боса,
или не съм ти на сърце?
Петранка дума Стояна:
- Стояне, първо венчило,
ти си ми, любе, на сърце,
нито съм гладна, ни жадна,
нито съм гола, ни боса,
като ме питаш ще кажа,
ще кажа, да те не лъжа.
Снощи отидох, Стояне,
на студен бистър кладенец,
студена вода да взема.
Там си циганки заварих,
циганки, пусти катунки,
те си цигански приказват
и си към мене поглеждат.
Най-старата циганка,
тихо на мене продума:
"Петранке, булка хубава,
много си, мари, хубава,
ала си много злочеста!
Твоята стара свекърва,
тя си из село ходеше,
по парясани огнища,
всякакви билки събира,
със Стоян да ви раздели!
Я слушай, слушай Петранке,
аз да те тебе науча -
таз вечер, кат' си лягате,
местата да си смените,
дето си ляга млад Стоян -
ти да си легнеш, Петранке!"
Че си местата сменили,
и са си сладко заспали.
Като е среднощ станало,
Стоян се от сън пробуди
и на Петранка продума:
- Петранке, мари, Петранке,
стани, огъня наклади,
ти да ме видиш, Петранке,
какъв съм, на какво мязам -
я половина жив човек,
от половина пъстър смок.
Аз ще, Петранке, да ида
във чичовата градина,
под голямата грамада,
там при много смокове,
да не ме, Петранке, забравиш.
Кат си кравите издоиш,
ти да ми мляко донесеш.
Петранка дума Стояна:
- Как ще те тебе позная?
Стоян Петранка думаше:
- Петранке, първо венчило,
който те жално поглежда
и му плачат очите,
на него мляко ще даваш.
Ходи Петранка, носи му,
цели ми до три години.
Стоян Петранка продума:
- Петранке, мари, Петранке,
не ти ли, мари, дотегна,
да идваш мляко да носиш?
Утре, Петранке, да пратиш,
моята стара майчица,
много ми мама домиля...
Като майка му отиде,
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
много ми, мамо, домиля,
дай да те в уста целуна!
Като я в уста целуна,
за езика той я ухапа
и тя се на смок превърна.
Че си хвана Стоян булчето
и си у тях отишли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011