 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Разляла вино - израсло чудно дърво
Коя ми звезда най-рано ранила,
ранила, леле, най-рано огряла,
най-рано огряла, леле, звезда вечерница.
Както е огреяла, така задремала,
така задремала, в ръка чаша държи,
чаша изпуснала, леле, вино разсипала,
дето вино капне, зелен явор никне.
Върхи е върхило до синьото небе,
клони разклонило, леле, до черната земя.
Оборище, Панагюрско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012