* * *

Побеснял жених заръфал булката

Любят се Тодор и Янка,
от малки дор до големи,
дор са големи станали,
големи, за оженване.
Тодор за Янка изпрати,
изпрати и му я дали.
Тодор я веде, поведе,
че я в тях си заведе,
голям си моабет направили.
Тодор в яхъра влезе,
и си добитък прехрани.
Каква се е котка хвърлила,
Тодор за ръка одраскала,
малко е кръвчица пуснала.
И никой да не съобрази,
че котката е била бясна!...
Малко се, много минало,
сватба голяма започвала.
Тодор из двора ходеше,
лакомо Янка гледаше.
Като в църква отиват,
отиват да ги венчават,
Тодор на кръстник думаше:
- По-бързо венчило да мине,
челяшки джигер ми се яде!
Вечерта, като ги събират,
Тодор и Янка затварят.
Тодор си ножче извадил,
на Янка стомаха разрязал,
всичко от нея изхвърлил.
Всички сватбари са чакали,
Тодор врата да отвори -
вратата се не отваря.
Вратата са счупили
и що да видят -
чудо голямо станало...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011