* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Петкано, бела Петкано!
Облагала се Петкана
с нойни два млади девера,
голема нива да ожна;
до пладне нива да ожна,
що девет рала орали,
десета брана влачила,
от пладне дома да ойде,
девет погачи да меси
и девет мазни баници,
девет крави да измузе.
Кога е ошла на нива,
до пладне нива ожнали,
от пладне кръстци сденали.
Ка е турила детенце
под тая круша китуша,
голема нива ожнала,
що девет рала орали,
десета брана влачила.
Па си е ошла Петкана,
па си е ошла на двори,
девет погачи месила
и девет мазни баници,
и девет крави измузна;
десета крава Белана,
она ревнала за теле.
Петкана се е сетила
за нойното мъжко дете -
заборавила детенце
под тая круша китуша.
Па на Белана говори:
- Краво Белано, Белано,
пукнала, краво, за теле!
Те ти тебека теленце,
камо ми мене детенце?
Забоворих го на нива,
под тая круша китуша!
А свекърва й говори:
- Снахо Петкано, Петкано,
скоро детенце да найдеш!
Ако си дете не найдеш,
дома да ми се не връщаш!
Па си е ошла Петкана
по тие рамни друмове,
да иде, детенце да тражи.
Насреща й два вука,
два вука, два единака.
А Петкана им говори:
- Так ви Бога, два вука,
два вука, два единака!
Да не видохте детенце
под тая круша китуша?
До два й вука говора:
- Петкано, бела Петкано,
за дете грижа да немаш -
ние ти дете развиме,
развиме и преповиме.
Кога ти дете развиме,
оно се кротко смееше,
кога му црева точеме,
оно си люто пищеше.
Кога си дете пищеше,
небо се земя сбиваше,
друмове се позапреа,
Божа се макя разплака!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011