* * *

Невеста кехая

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сине Стояне,
твоята булка, Милица,
хубави гостби изготви
и на кръчмата отиде,
да яде, холан, да пие,
със луди млади кръчмари!
Стоян си нищо не каза,
Милица вкъщи отива,
той на Милица продумва:
- Черна си, Милице, грозна си,
от къщи искам да си идеш!
Милица, булка хубава,
тя си от къщи излиза,
и си детето накърми,
и си от къщи излезе.
Милица, булка хубава,
захвърли дрехи булчински,
навлече дрехи овчарски,
и си в селата отиде,
и се за пастир обяви.
Мина се много, ни малко,
точно ми девет години,
Милица, булка хубава,
ходи, та все чобанува,
без никой да я познае.
Голямо стадо спечели,
и си във село отиде,
във това село Корене.
И на Стояновата порта се спира,
с това стадо голямо.
От двора се дете показа,
тя си детето запитва -
накъде е баща му.
То се обажда, баща му пристига,
и тя го запитва:
- Има ли място за пренощуване
със мойто стадо голямо?
Стоян й казва:
- Имаме място за пренощуване.
Когато хапнали,
хапнали, още пийнали,
Милица на Стоян продумва,
без да я Стоян познае:
- Аз искам с детето да легна!
Когато с детето легнаха,
детето нали й големичко,
веднага разбра,
че туй не е мъж пастирин.
И Милица му разказа,
че е неговата майчица.
Сутринта Милица станала
и си стадото подкарала.
А детето сладко си спало.
Като станало,
и при баща си отива,
и на баща си разказва,
дето е спало с неговата майка рождена.
Стоян тогава се осъзна
и на майка си продумва:
- Майчице, върла душманке,
от тебе нищо не искам,
както ти ме направи,
та ми сърцето изгори,
и аз тебе ще изгоря,
да чуят мало и голямо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012