* * *

Невеста кехая

- Стояне, мама, Стояне,
изпъди, Стояне, булката, булката Елена,
тя даде жито за вино,
тя дава жито и за ракия,
изпъди я, сине, изпъди я!
- Как да я, майко, изпъдя,
като й Манолчо мъничък,
мъничък и глупавичък?!
Еленка под прозорец седеше,
всичкото чула и разбрала,
и си въз детенце влязла.
- Детенце, мамино, глупавичко,
глупавичко и мъничко,
подай да те мама окъпе
и накърми за последен път.
Тогаз Еленка в стаята влиза
и се в мъжки дрехи облича,
и вървяла Еленка, що вървяла,
през девет села минала,
в десетото се спряла.
Там се пазарила Еленка
да чиракува и да робува.
Девет години Еленка чиракувала,
чиракувала и робувала,
и на десетата се върнала
с петстотин вакли овчици.
През тяхното село минала
и пред портата малко детенце играело,
и Еленка го запитала:
- Детенце, мало мънино,
тука ли е татко ти,
има ли място да пренощувам?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012