* * *

Невеста кехая

Мама Йорданум думаше:
- Йордане, сино Йордане,
твоята булка Величка,
откакто й рожба добила,
софрата не е вдигнала
от Величкини родове.
Вземи я, сино, изпъди,
тя ще ни дома разсипе,
аз ще ти дете отгледам,
както съм теб отгледала.
Йордан Величка думаше:
- Величке, булка хубава,
да си детенце накърмиш,
накърмиш и да го приспиш,
във вази да си отидеш,
не ща те ази за жена!
Величка булка хубава,
тя си детенце накърми,
накърми и го приспала,
право на бръснар отиде,
руса си коса отряза,
мъжки си дрехи облякла,
накриви калпак чобански.
През девет села минала,
ходила, чобанувала
цели ми девет години,
никой я нея не позна,
че тя е жена чобанка.
Много си пари спечели,
много си овци купила,
чираци тя пазарила,
за тяхно село да идат.
Като са в село отишли,
край тяхна къща минали,
неговото момче Иванчо,
то си сред двори играй.
Величка дума Иванчо:
- Къде й, детенце, татко ти?
Иванчо в къщи отиде,
баща му навън излезе
и при Величка отиде
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012