* * *

Невеста кехая

Свекърва Грозда поругала,
от вечер дури до заран,
все я ругала, карала.
На Грозда върло дожаля,
мъжко си дете повива,
тури го в люлка шарена
и на детето говори:
- Мило детенце маленко,
при жива майка сираче;
да спиеш, дете, да спиеш,
язе ке бегам, ке бегам
сос стамболските овчари!
Па стана Грозда, та бега
сос стамболските овчари,
та бегала дури в Стамбол.
Тамо седе Грозда, седе,
седела девет години,
купила е деветстотин,
деветстотин овнове
и други девет рудици.
Па й много домъчнело,
иска Грозда да си дойде
код нейното мъжко дете
и код нейното първо любе.
Нацани Грозда, нацани,
нацани млади овчари
и тури млади кехаи,
покара млади овнове -
деветстотин овнове
и други девет рудици...
Па стана Грозда, крена си,
па ходиха, що ходиха,
па дойдоха под нихното,
под нихното пусто село,
под селото у полето.
Разпущи вакли овнове
и девет руди рудици,
пройде се хубава Грозда
воз стадото, низ стадото...
Догледаха селяните,
па се чудом зачудиха:
- Па чие е това стадо,
па чие е, па къде е?
- Това е стадо Стамболско,
и овчарите Стамболски.
Па си яхна врана коня,
па се шетна воз селото,
воз селото, низ селото,
та си ойде дури дома;
ни викала, ни чукала,
та разбила нихни порти,
па я никой не познава...
Она вели и говори:
- Е тизека, стара бабо,
живо ли е Гроздиното,
Гроздиното мъжко дете?
Стара баба говореше:
- Живо си е нехно дете,
ама Грозда нигде нема,
нема си Грозда да дойде!
А Грозда й говореше:
- О ой, бабо, стара бабо,
изкачи се на чардака,
та погледни низ полето;
видиш ли в поле широко,
що си се толко белее,
кажуваха овчарето -
това си е Гроздиното,
Гроздиното сиво стадо,
това кара на нейното,
на нейното мъжко дете!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012