* * *

Наказан овчар - ловял орлета, рязал им ноктите и украсявал гайдата си

Право се пладне изправи,
тъмен се облак зададе,
две го орлета водеха.
Вдовица снопи събира
и на орлета думаше:
- Орлета, черни орлета,
облака назад върнете,
снопите да си прибера,
на кръстци да ги направя!
Орлета думат на вдовицата:
- Ти си снопите събирай,
ние ще да минем, заминем.
Далеко ние ще идем,
на връх на Стара планина,
на Стояновото пладнище.
Орлета облак повели,
че го нагоре завели,
на върха на Стара планина,
на Стояновото пладнище.
Стоян на стърга стоеше,
вакло си стадо доеше
и към облака гледаше,
и на орлета думаше:
- Орлета, черни орлета,
облака назад върнете,
че ми е голо стадото
и са ми малки агънцата!
Орлета нищо не слушат -
те си широко завиха.
Духнаха силни ветрове,
екнаха гори, усои,
настана страшна тъмнина,
заудря едра градушка.
Да знае Стоян - да помни,
кога из гора ходеше,
орлови гнезда сваляше,
малки орлета ловеше
и им краката режеше,
със сини мъниста нижеше,
на гайдата ги китеше
и по седенки свиреше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012