* * *

Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия

- Да знаеш, мамо, да знаеш,
каква ми тъга припада,
на мойто сърце юнашко, (2)
на мойта снага левенска,
дали ще болен да лежа,
али ще скоро да умра?
Мама Тодору думаше:
- Синко Тодоре, Тодоре,
нито щеш болен да лежиш,
нито щеш скоро да умреш.
Снощи те й мама годила
за Пенка Пирин Попова,
Попова, Поп-Николова.
Тодор мами си думаше:
- Да зная, мамо, да зная,
че аз ще Пенка да взема,
Пенка ми Пирин Попова,
Попова, Поп-Николова,
ще впрегна руси биволи
в хубава кола желязна,
ще тръгна покрай морето,
ще сбирам дребно камъни,
ще градя ситен калдаръм
от нази дур до Пенкини,
дето ще Пенка да мине -
полите да си не оваля,
чехлите да си не окаля!...
Пенини поли, мале мо,
в Цариграда са сновани,
във София са тъкани,
на бял са Дунав белени,
мермер камък бухани,
със чемширова бухалка,
във чимширово корито.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012