* * *

Мома войник

Гидицкана дъщеря
въз двора, низ двора ходеше,
бяла сая носеше
и бяло лице имяше,
черно грозгье зобеше
и черни очи имяше,
ибришим гайтан плетяше,
ибришим вежде имяше.
Пък Бали Бальо плачеше -
девет моми имяше,
пък си сина немяше
на саферь да го проводи.
Най-малкана дъщеря,
тя си му тихо раманя:
- Ший ми, бобайо, и крой ми
еничерско гиздило,
я ща на саферь да ида
с мижовият ми Хасана.
Ходили, колько ходили,
за три, за четри години,
сега са аттам върнали,
найдаха вода студена,
найдаха сянка дебела,
седнаха да са атморят.
И те от коне врит слязаха,
чернок байрактар не слиза.
Бинбашицконо копиле,
то със другари думаше:
- Повъзприте му кончено,
поземете ни байрактар,
мене ма не харесава
али е чернок байрактар,
или е мома лефтера!
Тя си с кончено думеше:
- Презимай, конче, приграбяй,
да изоставим хаскерян,
бинбашицконо копиле
яце ма карши погледна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010