* * *

Мома войник

Събрали са отбор момци,
Видо ле, момне ле, Коладе ле,
да си мятат бели камък.
Мятали го, надмятали са,
никой не може да го надметне.
Отде ги съзря Вида мома,
как отиде и го надметна.
Сдумаа са, сбутаа са
дали ми е Вида мома,
али ми е Нанко овчар;
сдумаа са, сбутаа са:
- Хай да идем татък долу,
татък долу в чаршията,
сичките гледат на хурките,
Вида гледа на кавалите,
на кавалите и на свирките.
Отговаря Вида мома:
- Ой ви вази, отбор момци,
отбор момци, колендарци!
Женски сърца ли носите,
че гледате на хурките,
на хурките, на вретената?
И там не можле да я познаят.
Сдумаа са, сбутаа са:
- Ай да идем татък долу,
татък долу на бял Дунав,
да идеме, да се къпим,
там ако познаем Вида мома;
ако би да й Вида мома,
няма да се разхвърли да се окъпе,
ако би да й Нанко овчар,
той ш' са хвърли да се окъпе. -
Че станали, че са отишле,
че са отишле на бял Дунав;
сичките са хвърлили да се къпят,
Вида мома не се фърга,
не са фърга да се къпе.
Отговарят отбор момци,
отбор момци колендарци:
- Ой та тебе, Нанко овчар,
разхвърли са, та са окъпе!
Тя са хвърли във бял Дунав
и преплува бял Дунава.
Че са обърна Вида мома,
отговаря отбор момци:
- Язи не съм Нанко овчар,
най съм била Вида мома!
Там познали Вида мома.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010