* * *

Млада невяста и гълъбче (Тъга по бащиния дом)

Невяста двори метеше
с два ми стърка босилек
и дребни сълзи ронеше,
сълзи хи прахът пребиват.
На двори явор имаше,
на него пиле стоеше,
гукаше, гур гороваше.
Кя му невяста думаше:
- Гукай ми, гукай, гълъбче,
гукай ми, гургоровай си!
И я съм така гукала,
гукала, гургоровала
утрина рано в зори,
когато си бях при майка,
при майка, при по-стар баща!
Ма сега, гълъб, не мога,
не мога вейке да гукам,
да гукам, да гургоровам,
не мога песни да пея,
откак съм дошла при баба,
при баба, при злог другаря!
Доде е мома лефтера,
лефтера, неоженена,
където ходи и пее -
земята пее под нея,
синьото небо над нея.
Кога се мома оглави,
оглави, та се ожени,
ожени, та се поцърни,
където ходи и плаче,
земята плаче под нея,
синьото небо над нея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012