* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Останал Георги млад вдовец,
млад вдовец, Георги хубавец,
на двайсет и седем години,
със две ми дребни дечица,
Иванчо и Милинка двенките,
двенки, те бяха хубави,
ала без майка останали.
Чуди се Георги, мае се,
как да си деца отгледа.
Най-после Георги решава,
решава да се ожени
за таз ми мома Марийка.
Отпървом добре живяли.
Минало малко, не много,
нали е майка - мащеха,
тя си децата намразва,
и тя на Георги думала:
- Ако не си махнеш децата,
аз ще те, Георги, напусна!
Чуди се Георги мая се,
де да си дене децата,
да ги из село раздаде,
а тя му хитро говори:
- Щом като раснат, пораснат,
те пак ще да се завърнат,
да ги във гора заведем,
там да им глави отрежем,
и никой няма да знае.
Вечерта, като се мръкнало,
те към гората трънали.
Иванчо дума татко си,
къде ни, татко, водите
из тези тъмни тъмнини.
Кога във гора отиват,
Марийка майка мащеха,
зверски Милинка душала,
и тя на Георги думала:
- Защо се бавиш, Георге,
че на Иванчо глава не отрязваш?!
Георги от мъка на сърце,
скришом Иванчо целува
и му главата отрязва.
Кога си в село отиват,
Марийка майка мащеха,
легнала е и е заспала.
Георги го е сън не хващало.
Сутринта, като се съмнало,
първи са петли препели,
бързо се из село разчува,
за тези ми мръсни злодейци.
Опаки им ръце вързали
и ги в затвора откарали.
Георги от мъка на сърце
по негови дребни дечица,
той във затвора умира.
Марийка, майка мащеха,
тя във затвора останала,
вечно във затвора да гние.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011