* * *

Луд гидия

- Стояне, сълма гидийо, гидийо,
каква та й сълма хванала, хванала?
Три села плачат от тебе,
от тебе и три градове!
Де да е мома хубава,
все Стоян ще я спревари,
цветето ще й обере,
водата ще й разлее,
гримните ще й потроши.
Де да е клета вдовица,
Стоян ще я намине,
портите ще й потропа,
децата ще й уплаши.
Издума дума, до дума,
чуло се дума до царят.
Цар си Стояна повика:
- Стояне, сълма гидия,
я ела, олън, при мене!
Стоян при царят отиде,
цар си Стояну думаше:
- Стояне, сълма гидия,
каква те й сълма хванала?
Три села плачат от тебе,
три села и три градове!
Стоян си царят думаше:
- Царьо ле, господарьо ле,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
три села плачат от мене;
който ме вика, аз ходя,
който ме гони, аз бягам!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011