* * *

Солак Мустафа убива Липчо чорбаджи

Какъв е спомен станало
във Еврен село голямо...
Петлите пели, не пели,
в село хайдути влезнали.
Паню и Любчо, двамата,
в Димитровото дюгенче
червено вино пиеха
и върла бистра ракия.
Любчо на Пани думаше:
- Я, хайде да си идеме,
че има много душмани,
таз вечер, Пани, й Заговезни,
да идем да заговеем
с нашите майки и бащи,
с нашите булки хубави
и наште дребни дечица!
Пани на Любчо думаше:
- Не бой се, Любчо, не бой се,
докато съм ази със тебе!
Докато Любчо издума,
вън се вратата похлопа.
Солака и Бейтулата,
те на Димитър викнаха:
- Излез, Димитре, отвори,
ний не сме хора лошави,
ние сме хора пътници,
по едно вино ще пием
и пак на път ще тръгваме!
Димитър вратата отвори.
Като ги Любчо съгледа
с чаша в ръката остана.
Солак на Любчо думаше:
- Изпий си, Любчо, чашата,
че туй ще ти й за сетнинка!
И там са Любчо хванали,
черни му върви развили,
назад му ръце вързали,
покрай Любчови прекарали,
Любчови кучета залали.
Че го карали и питали:
- Я казвай, Любчо, я казвай
де ти е пушка бойлийка,
де ти са чифте пищови,
де ти са остри ножове,
че не те е страх от нази?
А Любчо им се молеше:
- Аз нямам пушка бойлийка,
аз нямам чифте пищови
и нямам остри ножове.
Че го карали, карали
до Кесерската воденица.
Там са го Любчо мъчили
мъчили и го питали,
и му ръцете отрязали,
ръцете чак до лактите,
краката до коленете,
и му очите извадили.
А че са Любчо хвърлили
до Кесерската воденица,
във голямата коприва...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011