* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

Овдовело Дойчиново любе.
Научи се Горуна гидия
да си люби Дойчиново любе.
Па не иде денем у пладнина,
но си иде ночем у полуноч.
Дума дума Дойчиново любе:
- Таком Бога, Горуно гидийо,
що не дойдеш денем у пладнина,
но доодиш ночем у полуноч,
та си биеш тия тъмни ночи
и си газиш тия кални друми?
Проговори Горуна гидия:
- Таком Бога, Дойчиново любе,
та не смеем от твоето дете,
та още е на седем години,
ама носи бащино оружье,
та не смеем денем да доодим!
Проговори Дойчиново любе:
- Ти доождай денем у пладнина,
я дете чу лесно да излъжем -
чу го пратим у гора зелена,
тамо има змия трооглава,
тамо има - она че го глътне!
Къга беше у света неделя,
она се е кучка разболела,
ем се смее, ем под цръгьи стене.
И си она дума издумала:
- Таком Бога, дете седмогодче,
ти остана, дете, сироченце,
ти остана, дете, без бащица,
че останеш, дете, и без майка -
заболяло майка руса глава!
Да си узнеш бащино оружье,
да си яхнеш бащиния коньок,
да си узнеш зелено бърденце,
да отидеш у Стара планина,
да нагребеш вода от езеро,
да умие майка руса глава -
ега би ми глава уминала,
ега би ти жива останала!
Послуша я дете седмогодче,
та си взема бащино оружье
и си вземе бащинийо коньок,
и си взема зелено бърденце.
Бърже ойде у Стара планина,
наведе се вода да нагребе.
Проговори коня пехливана:
- Бързо греби, назад се повръчай,
ете лети хала трооглава,
ете лети, млади че изгинем!
Побегна си дете седмогодче,
провикна се змия трооглава:
- Я застани, дете седмогодче,
да ти дадем безцени каменье -
къга седиш у честни трапежи,
да не тражиш свеча и борина!
Провикна се дете седмогодче:
- Таком Бога, Хало трооглава,
върни ми се, море, наназаде -
я си имам безцени каменье,
я си имам от стари бащица!
Послуша го хала трооглава,
та се върна она наназаде.
Па си върви дете седмогодче,
па си върви по път, по друмове.
Къга беше у тесни клисури,
стигнал си е Горуна гидия.
- Добра стига, Горуна гидийо,
къде идеш, Бог да те убие?
Проговори Горуна гидия:
- Таком Бога, незнайни юначе,
синочкье ми книга допратено,
допрати я млада Дойчиница,
та че пойдем на нойните двори.
Уяди се дете седмогодче,
ка извади тая остра сабля,
та отсече Горунова глава,
извърте му па и двете очи,
па ги тури у зелено бърденце,
па си върви по път, по друмове...
Право иде тамо на дворове,
а майка му на порти пазила
дали иде Горуна гидия,
или иде дете седмогодче.
Не си иде Горуна гидия,
тике иде дете седмогодче.
- Помоз' Бог, моя стара мале,
та ете ти вода от езеро,
у водата Горунови очи!
Прокле си го неговата майка:
- Суха била тая десна рука,
що извърте Горунови очи!
Разсърди се дете седмогодче,
па си хвана неговата майка,
намаза я с лоя и катрана,
запали я от русата глава.
Он си седи, та си вино пие,
ем си пие, ем се провикнуе:
- Чуйте, старо, разбирайте, младо,
како майка сина издавала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012