* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

- Мари, калино Марийке,
днеска е света неделя,
аз ще в черкова да ида,
на Бога да се помоля,
ти да ми дете нагледваш
и да си, олан, ошеташ -
панички да си измиеш,
панички, още лъжички!
Булна й отиде в църква.
Марийка двери помете,
па взе панички да мие,
панички, още лъжички.
Ножче кърваво миеше,
от ножче звезда паднала.
Марийка се чуди и мае -
та що ми й ножче кърваво,
та що ли ми звезда пада!?
Доде се чуди Марийка,
чемшир са порти тракнали,
сребърни халки дръннали.
Булна й си иде от черква
и на Марийка продума:
- Мари, калино Марийке,
че плака ли ми детето?
Марийка дума, продума:
- Нито ти й дете плакало,
нито съм в къщи влизала.
Булна й влиза във къщи -
детето й в люлка заклано,
булна й викна, заплака.
Никола от кръчма си иде,
а тя му дума, продума:
- Либе Никола, Никола,
Бог да убие сестра ти,
тя ми детето заклала!
Нали е Никола разумен,
той им на двете говори:
- Айте в гората да идем,
там ще, бе, дърва да сечем!
Че са в гората отишле.
Насече Никола дърва,
накладе до два огъня,
в първият хвърли Марийка,
в вторият хвърли булка си.
Дето Марийка гореше -
бял се манастир лееше;
дето булка му гореше -
сал черни кърви течаха.
Оттам Никола е познал,
че си е дете заклала
неговата булка хубава
и си е зълва бедила,
та да си нея погубят,
но Никола бе разумен,
не иска това да стори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012